Кан Аспарух (вписан като Исперих в Именника на българските канове, управлявал ок. 680 – 700 г.) е създателят на Дунавска България. Неговото управление бележи геополитическия преход на прабългарите от степите на Северното Черноморие към Балканския полуостров. Чрез умела военна стратегия и решаваща победа срещу Византийската империя, Аспарух успява да откъсне имперски територии и да положи институционалните основи на държава, която трайно променя политическата карта на Балканите.
Основни факти
- Рождена дата: ок. 640 г.
- Дата на смърт: ок. 700/701 г.
- Период на управление / активност: ок. 680 – 700 г. (заселва се в Онгъла ок. 670 г.)
- Основни постижения: Създаване на Дунавска България, решаваща победа над византийската армия в Битката при Онгъла (680 г.), сключване на мирен договор с Византия (681 г.), поставяне на началото на държавния център в района на Плиска и успешно противопоставяне на Хазарския хаганат.
Биография
Разпадът на Стара Велика България и миграцията
Данните за произхода на Аспарух и събитията преди заселването на Балканите се черпят основно от византийските хроники от началото на IX век – съчиненията на Теофан Изповедник и патриарх Никифор. Според техните текстове, които вероятно черпят информация от общ, незапазен до днес по-ранен източник, Аспарух е един от синовете на кан Кубрат (изворите назовават петима общо) – основателят на военно-племенния съюз Стара Велика България.
След смъртта на Кубрат (ок. 665 г.), държавата е подложена на силен натиск от изток от страна на Хазарския хаганат. Докато най-големият брат Батбаян се подчинява на хазарите и остава в родните земи, Аспарух, начело на племето уногундури (и част от кутригурите), мигрира на запад в търсене на защитена територия. В края на 660-те и началото на 670-те години прабългарите достигат делтата на река Дунав и се установяват в блатистата област Онгъл (Оглос). Точното местоположение на Онгъла остава предмет на научни дискусии. Някои изследователи свързват мащабните земни защитни съоръжения при с. Николицел (в днешна Северна Добруджа) именно с този укрепен лагер, изграден стратегически за отбрана от хазарите в тил и от Византия на юг.
Битката при Онгъла (680 г.)
Обезпокоен от заселването на войнствен народ по северната граница на империята и от разузнавателните му набези в Тракия, през лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат организира мащабен поход. Византийската армия настъпва по суша през Добруджа, подкрепена от флот по Черно море.
Според разказа на Теофан Изповедник, Аспарух прилага тактика на изчакване. Осъзнавайки численото превъзходство на имперската армия, прабългарите се укрепяват зад защитните съоръжения на Онгъла и отказват открито сражение. След известно време продължителният престой затруднява византийската армия и води до разпространение на болести във византийския лагер.
Решителният обрат настъпва, когато император Константин IV, страдащ от остра подагра, предава командването на генералите си и отплава за Анхиало (дн. Поморие) за лечение. Внезапното му оттегляне предизвиква слух сред войниците, че „императорът бяга“. Това срива морала и предизвиква паническо отстъпление. Прабългарската кавалерия използва момента, излиза от укрепленията си и нанася поражение на дезорганизираните византийски войски, преследвайки отстъпващите византийски части чак до река Дунав и отвъд нея.
Договорът от 681 г. и държавното строителство
След победата при Онгъла, войските на Аспарух преминават Дунав и навлизат в областта Мизия, стигайки до Стара планина. Там те влизат в контакт с вече заселилите се славянски племена. Според византийските хронисти, прабългарите сключват споразумение с т.нар. „Седем славянски племена“ и племето „Севери“. На славяните са възложени охранителни функции – Северите да пазят източните старопланински проходи от евентуални византийски контраатаки, а Седемте племена са насочени на запад и юг като буфер срещу Аварския хаганат и Византия.
Притиснат от загубата на територии и неспособен да организира нова съпротива, през лятото на 681 г. император Константин IV сключва мирен договор с кан Аспарух. С подписването на този договор Византия се задължава да плаща ежегоден трибут (данък) на българите. В българската историография този договор традиционно се приема като първо международно признание на българската държава върху територии, които Империята до този момент смята за свои владения.
След установяването на новите граници, според преобладаващото мнение държавният център постепенно се оформя в района на Плиска, където първоначално е изграден укрепен с валове военен лагер, еволюирал впоследствие в първата българска столица.
Последни години и смърт
До края на управлението си Аспарух продължава да защитава държавата от амбициите на Византия на юг и от набезите на хазарите на североизток. Точните обстоятелства около смъртта му не са документирани в официалните византийски хроники. Според по-късни извори (като „Български апокрифен летопис“ от XI в.), той загива в битка срещу "измаилтяните" (термин, често тълкуван като хазарите) около 700/701 г. по поречието на река Днестър или Дунав. Наследен е от кан Тервел, който продължава делото му по утвърждаване на държавата.
Историческо значение
Кан Аспарух е сред най-значимите владетели в българската история. Неговото управление създава траен политически противовес на Византия на Балканите. Чрез създаването на Дунавска България, той поставя политическата рамка, в която по-късно се извършва процесът на етногенезис между прабългари, славяни и заварено местно население.
Аспарух демонстрира важен държавнически прагматизъм – той не просто овладява територии, а създава трайни институционални структури. Държавата, която той основава през 681 г., се превръща в определящ политически, военен и културен фактор в средновековна Европа.
Любопитни факти
- Значение на името: Според някои лингвисти, името Аспарух има ирански произход и се превежда като „Този, който има бели коне“ (от aspa – кон и rux – светъл, бял). Съществуват и други етимологични хипотези.
- Сребърният орел: Дълго време се е смятало, че намереният през 1930 г. край село Вознесенка (Украйна) сребърен орел с монограм е маркирал гроба на кан Аспарух, макар днес тази хипотеза да е силно оспорвана в научните среди.
- Без титла "Хан": Въпреки популярното използване на титлата „хан“ в миналото, днес преобладава мнението, че прабългарските владетели не са се наричали така. В автентичните каменни надписи титлата винаги започва с „К“ – КАНАСУБИГИ (Kanasubigi).
Наследство
Името на кан Аспарух присъства трайно в съвременната българска национална памет. На него са кръстени редица училища, улици и площади. Град Исперих носи едно от историческите му имена. Аспаруховият мост във Варна също увековечава паметта му.
В изкуството фигурата му е централна за българското историческо кино. Филмовата трилогия „Хан Аспарух“ (1981 г.), режисирана от Людмил Стайков, остава една от най-мащабните продукции в историята на българското кино.
Историография
Епохата на Кан Аспарух е обект на няколко съществени историографски дискусии:
- Характер на съюза със славяните: В науката няма пълен консенсус относно естеството на отношенията между прабългари и славяни през 681 г. Докато в миналото често се описва като равноправен и доброволен съюз срещу Византия, редица изследователи (като Петър Мутафчиев) обръщат внимание на израза в хрониките, че прабългарите са „покорили“ или подчинили славянските племена, налагайки им статут на федерати (съюзници с военни и данъчни задължения). Днес преобладава мнението за прагматичен военно-политически съюз, в който политическата хегемония е в ръцете на прабългарите.
- Гробът при Вознесенка: През 1930 г. край село Вознесенка (дн. Запорожие) е разкрит погребален комплекс с богат инвентар. Историкът Станчо Ваклинов издига хипотезата, че това е погребението на самия Аспарух. Това твърдение остава дискусионно и не е еднозначно прието от академичната общност, тъй като липсват категорични доказателства, а монограмите подлежат на различни разчитания.
- Титлата „Кан“ срещу „Хан“: В по-старата литература (от времето на К. Иречек и В. Златарски) масово се използва титлата „Хан“, базирана на тогава доминиращата тюркска теория. Модерните епиграфски изследвания (напр. на проф. Веселин Бешевлиев), според преобладаващото мнение, опровергават това. В автентични прабългарски надписи на гръцки език титлата се изписва като ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ, което сочи към използването на твърдо „К“.
Галерия
(Място за снимки, илюстрации или карти с алтернативен текст)
Източници
- Теофан Изповедник. „Хронография“ (ГИБИ, т. III).
- Патриарх Никифор. „Кратка история“ / Бревиарий (ГИБИ, т. III).
- Златарски, Васил. „История на българската държава през средните векове“, т. I, ч. 1, София, 1918.
- Бешевлиев, Веселин. „Прабългарски епиграфски паметници“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1981.
- Мутафчиев, Петър. „История на българския народ“, БАН, София.
- Рашев, Рашо. „Прабългарите през V-VII век“, Трето издание, София, 2005.
- Павлов, Пламен. „Българското средновековие: Познато и непознато“, Абагар, 2008.
ЧЗВ
Кога е създадена българската държава?
Официалното признаване на българската държава на Балканите от страна на Византийската империя става през лятото на 681 г. чрез подписването на мирен договор след победата на кан Аспарух при Онгъла.
Къде е погребан кан Аспарух?
Точното място на гроба му е неизвестно. Популярна, но научно дискусионна хипотеза го свързва с археологическия комплекс при село Вознесенка на река Днепър (днешна Украйна).
С кого се съюзява кан Аспарух, за да основе държавата?
Той сключва военно-политическо споразумение със заварените на Балканите славянски племена (т.нар. „Седем славянски племена“ и племето „Севери“), на които е възложена охраната на границите.