Кан Крум (често наричан Страшни) е един от най-великите и емблематични български владетели, управлявал Първата българска държава от 803 до 814 г. Неговото управление бележи преломен момент в българската история – време на грандиозно териториално разширение, смазващи военни победи над две империи и създаването на първите писани закони, които обединяват славяни и прабългари в единен народ.
Историческият дебат: Защо „Хан“, а се казва „Кан“?
Един от най-големите парадокси в съвременната българска историческа памет е масовата употреба на титлата „Хан“ (Хан Аспарух, Хан Тервел, Хан Крум). Всъщност, автентичната титла на ранносредновековните български владетели, доказана от първичните исторически извори, е „Кан“ (или по-точно Канасювиги). Този исторически мит има своите дълбоки корени в развитието на науката през последните два века.
1. Каменните надписи и езикът на фактите
Ако искаме да разберем как са се наричали самите български владетели, трябва да погледнем какво са оставили те самите, издълбано в камък. Всички запазени прабългарски епиграфски паметници (надписи) от IX век, оставени от наследниците на Крум – Омуртаг и Маламир, са написани с гръцки букви, тъй като прабългарите все още не са имали своя азбука.
В тези надписи владетелската титла винаги се изписва като ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ (КАНАСЮВИГИ).
- Гръцката азбука разполага с буквата „Х“ (Хи). Ако българските владетели са искали да бъдат наричани „Хан“, те са щели да наредят на каменоделците да изпишат ΧΑΝΑΣΥΒΙΓΙ (Ханасювиги).
- Фактът, че те изрично и консистентно са използвали буквата „К“ (Капа), е неоспоримо доказателство за автентичното произношение на титлата. Тя се превежда от повечето съвременни изследователи като „Велик владетел“, „От Бога владетел“ или „Началник на войската“, като коренът категорично е „Кан“.
2. Откъде идва грешката с титлата „Хан“?
През XIX и началото на XX век, когато се полагат основите на модерната българска историография, доминира т.нар. „тюркска теория“ за произхода на прабългарите. Водещи историци от онова време, повлияни и от руската историческа школа, приемат автоматично, че след като прабългарите се смятат за тюркско племе, те трябва да носят традиционните тюрко-монголски титли като „Хан“ (както Чингис хан или хановете на Златната орда).
Така в учебниците, литературата и популярната култура трайно се налага титлата „Хан“. Дори когато в средата и края на XX век именити епиграфи и историци (като проф. Веселин Бешевлиев) разчитат каменните надписи и доказват, че титлата е „Кан“, образователната система се оказва твърде инертна. И до днес поколения българи израстват с романтичния, но исторически неточен образ на „хановете“. В съвременната академична общност обаче консенсусът е ясен – титлата е Кан.
Разгромът на Аварския хаганат
Когато Кан Крум се възкачва на престола през 803 г., политическата обстановка в Европа е изключително динамична. На северозапад могъщият Аварски хаганат започва да се разпада под ударите на Франкската империя на Карл Велики.
Крум се възползва от тази слабост и нанася решителен удар на аварите от изток (около 805 г.). Тази победа е монументална по своите последствия:
- България разширява територията си до Средния Дунав и Карпатите.
- Държавата установява обща граница с Франкската империя.
- Българите придобиват огромни богатства от аварските съкровищници, което стабилизира икономиката на страната.
- Към българската държава са присъединени нови славянски и аварски маси, които Крум трябва да интегрира.
Битката при Върбишкия проход и краят на Никифор I
Успехите на Крум предизвикват ужас в Константинопол. Византийският император Никифор I Геник решава да унищожи България завинаги. През 811 г. той събира огромна армия и нахлува в българските земи. Крум предлага мир, но Никифор високомерно отказва, превзема столицата Плиска, ограбва я и я опожарява, избивайки мирното население.
Според летописците, Крум заявява: „Ето, ти дойде и победи. Вземи каквото ти е нужно и си иди в мир“. След втория отказ на императора, българският Кан подготвя гениален капан. Той мобилизира всички налични сили, включително жените и въоръжава дори аварски наемници.
На 26 юли 811 г. във Върбишкия проход (в Стара планина) византийската армия е хваната в засада зад дървени прегради (деми) и напълно унищожена.
- Император Никифор I е убит на бойното поле – събитие, което не се е случвало от близо 400 години (от смъртта на император Валент през 378 г.).
- Синът му Ставракий е тежко ранен и по-късно умира от раните си.
- По стар степни обичай, Крум заповядва черепът на Никифор да бъде обкован със сребро и от него да се пие на официални пиршества – символичен акт за прехвърляне на силата на победения враг върху победителя.
Първото писано законодателство
Кан Крум осъзнава, че огромната държава, населена с различни етноси (прабългари, славяни, авари, ромеи), не може да се управлява само с обичайно право, което е различно за всяко племе. Според византийския лексикон „Свидас“ от X век, Крум разпитал аварските военнопленници защо е загинала тяхната велика държава. Те му отговорили, че причините са били корупцията, клеветничеството, пиянството и неравенството.
Въз основа на това, Крум издава първите строги, универсални закони за всички поданици на държавата:
- Против кражбите: Заповядано е да се чупят краката на крадците, а имотите им да се конфискуват.
- Против клеветниците: Лъжесвидетелите и клеветниците са наказвани жестоко, често със смърт.
- Против пиянството: Издадена е заповед за изкореняване на лозята (макар историците да смятат, че това е било по-скоро символична мярка срещу злоупотребите, отколкото буквално унищожаване на цялото лозарство).
- Социална защита: Крум въвежда закон, според който богатите са длъжни да помагат на бедните. Който не го направи, губи имота си.
Тези закони изиграват ключова роля за централизацията на държавата и сливането на прабългари и славяни в един общ народ с равни права и задължения пред владетеля.
Наследство
През 813 г. Крум достига до стените на Константинопол и извършва грандиозни езически жертвоприношения пред Златните врата на града, с което всява паника сред ромеите. Докато подготвя мащабна обсада с огромни обсадни машини, изтеглени от 5000 обковани с желязо коли, Кан Крум умира внезапно на 13 април 814 г. (вероятно от инсулт или разкъсване на кръвоносен съд).
Той оставя на наследника си, Кан Омуртаг, една от най-могъщите държави в Европа – териториално обширна, икономически стабилна, вътрешно обединена от строги закони и всяваща респект у съседите си. За основателя на държавата вижте Кан Аспарух, а за по-късния Златен век – Цар Симеон, Цар Петър и Княз Борис.